АСТРОНОМИЧЕСКИ КАЛЕНДАР - 2017           

Други данни.

Координатна система

От 2010 година всички места на телата от Слънчевата система са в небесна междинна координатна система (CIRS), която се дефинира по следния начин:
Геоцентрична координатна система свързана с геоцентричната небесна координатна система (GCRS), чрез зависими от времето ротационни движения на прецесия-нутация. Тя се дефинира, чрез небесен междинен полюс (CIP) и небесна междинна главна точка (CIO) (IAU 2000 Resolution B1.6-1.7), (IAU 2006 Resolution B2). CIRS е близка до координатната система основаваща се на истинския екватор и равноденствие, но главната и точка е в CIO, а не в равноденствената.

При изчисляване на положението на телата от слънчевата система са взети предвид: релативистичните ефекти, планетната и годишна аберация, прецесията (IAU 2006 Resolution B1), нутацията IAU2000b (IAU 2000 Resolution B1.6) и CIO локатора.

За допълнителна информация и подход при избора на координатна система може да се ползва статията на Patrick Wallace "The IAU 2000/06 changes to celestial reference systems".

Местен часови ъгъл

Местния часови ъгъл h се получава от публикуваната ректасцензия α на тялото в небесна междинна координатна система CIRS чрез формулата:
h = ERA - α + L,
където ERA е ъгъл на завъртане на Земята, а L е географската дължина. Във формулата е пренебрегнато само движението на земните полюси.

Съединение и противостояниe

Всички съединения и противостояния между телата от слънчевата система в астрономически календар са изчислени за наблюдател в центъра на земята и са по видима (apparent) еклиптична дължина. Между моментите на изчисленото съединение с Луната и наблюдаваното, може да има разлика не надхвърляща 1 час и разстояние отличаващо се от изчисленото до 1 градус, дължаща се преди всичко на лунния денонощен паралакс.

Покриванията на планети и звезди, и слънчевите затъмнения са изчислени за наблюдател в София или съответното населено място, като е взето предвид минималното видимо разстояние между телата.